Как една страст се превърна в още
по-голяма
http://bobul13.blogspot.com/2011/07/ship-of-dreams_19.html
Имало едно време...
...едно малко момиченце, което притежаваше много снимки по голо дупе от 2
годишна възраст, бе собственик на безбройни къдрици, които отвличаха вниманието
от нацупената муцунка и едвам сдържаше в себе си любопитството към света... или
по-точно не го сдържаше. :)
До малкото момиченце винаги имаше и едно момченце, още по-къдраво и от кака
си. Той бе послушко, който обожаваше банановата каша и съня. Но заедно бяха
царе на пакостите, търсенето на съкровища, катеренето, а по-късно и на брането
на лалета. Бяха като две капки вода. :)
Майка им едвам смогваше на всички белички. Най-обичаха да седнат на
коленете на баща си и да задават изненадващи въпроси. :)
Минаха годинките и децата пораснаха, спомням си една сутрин как всички заедно
събираха мидички на брега във Варна. Всяка една старателно се измиваше и
лакираше. И така всяко лято. Тогава все още не бяха решили за какво са им
толкова много миди. Не им трябваше да имат план. Те просто се наслаждаваха на
своята страст.
И година подир година летата ставаха все по редки, а възможностите да
събират заедно - все по малко.
Последният път беше преди около 5-6 години на един тих, безлюден плаж в
Испания. Морето бе изхвърлило невъобразими неща - седефени богатства с
цветовете на дъгата, рапанчета в причудливи форми. Разходката със семейството
бе изключително приятна, този път бяхме четирима. Всеки показваше на другите
намерените съкровища.
От тогава насам, като се замисля всеки от тях събира сам. Попълва
колекцията, но по малко тъжен начин.
След бурното лято на 2005-та година съкровищницата нарастна неизмеримо и
тогава започнаха да се раждат нови идеи. В началото бяха плахи. Сега с бодра и
уверена крачка вървят към всеки, носещ същата страст в сърцето си.
Малките морски чудеса се сдобиха с български флаг. Мама им уши мрежи,
изпънаха седефени платна и вятърът зашуми във високите мачти. Вече не са просто
миди захвърлени от вълните. Сякаш има живот в тях. И макар да са изработени с
много труд и търпение в една далечна страна...те носят българско сърце.
на
моето семейство
...можете
да откриете повече от тези майсторийки тук
