От стари дънки - нови зашеметяващи къси гащетки

Да позная ли, че имате скрит поне един чифт стари дънки, които не носите, не сте рециклирали все още, и не ги изхвърляте - за всеки случай, ако потрябват за нещо.....

Ето и една идея, за всички "плюшкиновци", като мееен.

Първо отрежете крачолите, така че да се оформят къси панталонки, с желаната от Вас дължина. Аз лично ги рязах три пъти, докато ми хареса, важното е да имате какво да режете :)))

След това, използвах груба пемза и причиних следи все едно са носедни десетилетие, тези дънки. По този начин лесно можете да направите великолепно протриване, леко закъсване на плата, избледняване на цвета, а защо не и цяла кръпка.

От вътрешната страна на крачолите приших розова дантела, като предварително не отбелязах къде ще премахна дънчения плат.

И така, изрязах след това с ножичката няколко дупки. По този начин се оформиха няколко кръпки, под които се виждаха орнаментите на дантелата. Крайчетата разнищих, както и ръба на самите къси гащетки. 

Получи се сладурско. Ефекта ще бъде съвършено приложен ако го направите например със заден джоб на дънките. Аз само леко си закъсах там плата.

Носете дрехите си с удоволствие, така и Вие ще се чувствате комфортно в кожата си.

Сушенки на поразия

Ако често сте гостували на Вашата баба, сигурно си спомняте нанизаните на конец тънки шайби плодове, окачени на пирон в знойното лято на детството Ви. Днес сушените плодове преживяват своя Ренесанс и неслучайно отново се произвеждат в огромни количества. Те съдържат незаменими хранителни вещества в голяма концентрация. Това е причина и вкусът им да е много по-наситен от този на пресните.

За щастие, вече живеем във времена, които ни позволяват да изсушаваме плодове и зеленчуци далеч по-лесно и за по-кратко време, в домашни условия. 

През летния период изобилието от продукти, ни предоставя възможност да приготвим компоти, конфитюри, сладка и туршии. Безпорно, обаче най-добрият и здравословен метод за съхранение е тяхното изсушаване. Така запазваме всички витамини.

Кога са най-полезни?

Хапвайте сушени плодове като основна храна в разтоварващ ден. Те могат да бъдат меню за строга ограничаваща диета. Изключително полезни са - съдържат балансирано количество минерали и витамини, полезни въглехидрати. В изсушените плодове има и много разтворима целулоза (пектини), която нормализира процеса на преработване на храната. Именно целулозата поема вредните продукти от обмяната на веществата и ги извежда от организма. Заедно с тях се извеждат и излишъците от холестерола.

Повечето плодове могат да се изсушават цели или разрязани на парченца, със или без костилки или семки. Освен това заемат изключително малко място, в сранение с останалите методи за консервиране и приготвяне на зимнина.

Изсушените плодове и зеленчуци се съхраняват в плътно затворени стъклени буркани или в книжни торби в сухо прохладно помещение. Вярно, компотите също се съхраняват в буркани, но сушенките заемат много по-малко пространство. Когато е необходимо да ги използвате, накиснете ги във вода за кратко време и те многократно ще увеличат обема си. Това е така, защото самия процес на сушене извлича водното съдържание от плода или зеленчука. Реално той се превръща в гъба, способна да погълне обратно голямо количество вода.

Кой плод за какво помага?

За да сте по-работоспособни на работното си място, яжте фурми. Те съдържат много въглехидрати – до 70% и затова засилват концентрацията, възстановяват силите при умствени и физически натоварвания. Три-четири фурми, покриват дневната нужда от желязо за нашия организъм. А 100гр. фурми с един банан е идеалната енергийна бомба, ако имате нужда от енергия.

Ако кашляте, имате ангина или бронхит, яжте смокини. Благодарение на противовъзпалителното си действие, те се използват в народната медицина като помощно средство срещу настинка. Сушените смокини никога не се мият.

Със стафиди хранели робите в древния свят - за да издържат на тежкия труд. Гроздето в сушено състояние наистина доставя много енергия (съдържа над 50% гроздова захар). За да помогнете на тялото си да се предпази от остеопороза, хапвайте сушените гроздови плодове. Богати са на магнезий, бор и манган, които възпрепятстват появата на остеопороза. При недостиг на тези минерали се нарушава усвояването на калций от организма. 

Мързеливите черва и запекът пък се лекуват със сини сливи. Това са едни от най-разпространените сушени плодове у нас. В народната медицина конфитюрът от сини сливи се препоръчва при проблеми с перисталтиката. Сушените сини сливи съдържат много баластни вещества и ензими, които облекчават и регулират работата на храносмилателната и отделителната система. 

Сушени кайсии, най-полезните им съставки са калият, калцият, желязото. Сушените ябълки подобряват храносмилането и имат антиоксидантно свойство. Богати на желязо, фосфор и магнезии успешно помагат за вдигане на имунитета и борбата с депресията. 

Сушеният банан съдържа ценни хранителни вещества. Бананите намалят риска от сърдечносъдови болести поради високото си съдържание на калии. Пак заради него те подпомагат и възстановяването на костите, зъбите, черния дроб и мускулите. 

Нашето семейство се сдоби със сушилня за плодове и зеленчуци. И така фабриката, заработи с пълна сила. Ето и част от нашата продукция. 

Изключително лесно се сушат магданоз, целина, копър и други подправки. 

Така, зимата - цялата къща ухае на истински подправки, задушени в гореща супичка, способна да стопли и най-мразовития ден. А удоволствието да сготвим с домашни подправки е незаменимо.

ОБЪРНИ ВНИМАНИЕ:

За хора с алергии е добре да избягват прекомерната консумация на сушени плодове, често те се обработват с калиев или натриев сорбат и други алергизиращи агенти. Сушените плодове вдигат нивото на кръвната захар, така че не прекалявайте.

Освен това, някои от плодовете, за да изглеждат свежи, се обработват със сяра. При някои хора това предизвиква главоболие.

Жива храна - здравословно

   Много често, когато решим да се храним здравословно се обръщаме към плодове, зеленчуци, семена и ядки. Прибягваме до ядките, когато нямаме време и трябва да похапнем набързо. 

   Случва се нерядко да се изяждат ядки (най-често печени) в огромни количества. Но дали това е решение?! Дали ги консумираме правилно?!

   До скоро, незнаех, че ядките и семената трябва да са сурови и да се киснат във вода. А в последствие се зачудих, какво толкова се променя в една ядка, за да е по-полезна накисната?!

   След като изрових доста информация по темата, сета ще се опитам да я предоставя тук в синтезиран вид.

   Факт, е че почти всички ние си купуваме бадеми, фъстъци, бирени фъстъци, лешници, пържена царевица и т.н. в онези малки пакетчета от супермаркети и други магазинчета. Всички те са претърпели термична обработка под някаква форма. Ядките и семената притежават полезни мазнини, които изпечени, се променят така че не могат да се свързват с водата, а това ги прави трудно усвояеми от нашия организъм. Минералите и витамините, не могат да е изпичат - те всъщност изчезват. Така консумираме празни, мъртви ядки и семена, заблуждавайки се, че се храним здравословно. От полезна и жизнено важна, превръщаме храната си, най-малкото в безполезна, а понякога дори и във вредна.

   Ядките, съдържат вещества наречени ензимни инхибитори. Те са жизнено важни за тях, защото веднъж попаднала в почвата - една ядка или семе, то бива предпазено от гниене. Така бъдещето на природата, сбрано в едно семенце, бива спасено и запазено живо, докато се създадат благоприятни условия, за неговото развитие. Тези ензими, обаче са вредни за нашия организъм. Като всяко живо същество, ние също имаме ензими - храносмилателни и метаболитни. Те разграждат храната и подпомагат всички процеси в тялото. Ензимните инхибитори на ядките и семeната, пречат на нашите ензими, като се свързват с тях или като ги деформират. Не случайно, за ензимите казват: "Създадени, да разрушават!"

    Също така ядките и семената съдържат фитинова киселина в обвивките си. Когато тя попадне в организмът ни, се свързва с калция, магнезия, медта, желязото и цинка и не ни позволява да усвоим полезните вещества от погълнатата, така полезна храна. Напротив, когато се консумират големи количества, може да ни доведе до дефицит на минерали, да раздразни стомаха ни или да ни донесе други здравословни проблеми.

    Не звучи много добре нали?

    Този проблем е отстранен, след като е открито простичкото решение ядките и семената да се накисват във вода, за определено време. За всяко семенце това е различно, за да може то да покълне и да се развие.

    Когато се накисват ензимните инхибитори се неутрализират и фитиновата киселина се премахва. Ядката се „събужда“, започва процеса на покълване и тя става жива. Стимулира се произвеждането на полезни ензими, увеличава се количеството на витамини, особено на В групата, разбива се глутена и ядките се усвояват много по-лесно, протеинът става по-лесен за абсорбиране, предотвратява се загубата на минерали, неутрализират се токсините и се предотвратяват различни заболявания.

   Когато поставите ядките или семената във купичка или чаша с вода, ще забележите, че за първите час-два, водата е покафеняла, а освен това горчи. Това е признак, че вредните за нас вещества са започнали да се отделят.

   Аз обикновено изхвърлям тази вода и я заменям с чиста. Така накиснати ядките и семната, се поставят на слънчево местенце във Вашия дом, но не на пряка слънчева светлина. Ще покълнат много лесно, защото ще разполагат с всички ценни за тях съставки - влага и светлина. След като са покълнали и са готови за консумация, можете да ги съхраните така, известно време в хладилник.

   По този начин можете да консумирате семена като просо, чия, нахут, гречка и т.н. Все храни, които не съм мислила, че могат да се консумират сурови, а при варене и печене, повечето им ценни вещества се изпаряват. Някои от описаните по-долу "суперхрани", не покълват. Но това не означава, че не се съживява и развива отвътре, самото семенце. Например лененото семе, за да се консумира сурово е достатъчно за една вечер, да се накисне във вода. Самите семенца набъбват, а водата в съда се превръща в желеподобна. Именно по това ще познаете, че е готово за консумация.

   Ето и времето за накисване на различните ядки и семена:

Люцерна	8 часа / 2-5 дни, за да покълне
Бадеми	8-12 часа / над 12 часа, за да покълне
Бразилски орех	не се кисне / не покълва
Боб	8-12 часа / 3-5 дни, за да покълне
Ечемик	6-8 часа / 2 дни, за да покълне
Елда	15 минути / 1-2 дни, за да покълне
Жито Кашу	10-12 часа 2-3 часа / не покълва
Киноа	2 часа / 1-2 дни, за да покълне
Кедрови ядки	не се кисне / не покълва
Конопено семе	не се кисне / не покълва
Леблебия	12 часа /  над 12 часа, за да покълне
Ленено семе	8 часа / не покълва
Леща	8 часа / над 12 часа, за да покълне
Лешници	6-8 часа / не покълва
Макадамия	не се кисне / не покълва
Нахут	12 часа / над 12 часа, за да покълне
Пшеница	7 часа / 2-3 дни, за да покълне
Ориз	9 часа / 3-5 дни, за да покълне
Орехи	4 часа / не покълва
Овес	6 часа / 2-3 дни, за да покълне
Просо	8 часа / 2-3 дни, за да покълне
Ръж	6 часа / 2-3 дни, за да покълне
Слънчогледово семе	2 часа / 2-3 дни, за да покълне
Сусам	8 часа / 1-2 дни, за да покълне
Спелта	6 часа / 2-3 дни, за да покълне
Тиквено семе	8 часа / 1-2 дни, за да покълне
Царевица	12 часа / 2-3 дни, за да покълне
Чия	30 минути / 2-3 дни, за да покълне
Шам фъстък	не се кисне / не покълва

Жито                                                                    10-12 часа Сминдух                                                              10-12 часа

   Добър апетит и се грижете за своето здраве! Така един ден, то ще Ви се отблагодари!

 П.П. Нямате представа, колко са вкусни покълналите орехчета! </love>

Ковчежето със съкровищата на Бобо

    За раждането на Бобо си поръчахме едно съндъче. Точно както изглеждаха тези за съкровища по филмите. Разбира се, дървесината беше необработена, за да мога аз да се потрудя.

    Съндъка беше за съкровища - имаше специално предназначение. След прибирането ни от болницата и изтичането на 45 дневното ограничение, вече имаше много кандидати за гости. Всички искаха да видят бебо. 

    Така се и роди идеята за съкровищницата на Бубко. Всеки, който идваше на гости, трябваше да напише пожелание за него, в професионален или личен план. А може и относно реализация, в двете насоки. След години ще отворим ковчежето и ще видим кой е бил неговия орисник.

     Моята задача бе, да украся дървената кутийка на Бубко. Ето и няколко снимки.

    Първо я изрисувах, а след това смело с пирографа. Оцветяването и мотивите са по Ваше настроение и следват няколко ръце лак. Аз обикновено използвам яхтен.

       А за самото придaване на цвят използвах някакви нови масла за дърво на Алпина. Всъщност, незнам дали са нови, но аз сега ги открих. Много съм доволна. Кутията струва 10лв., но има много голяма покривност. Маслото е по специална немска рецепта, за предпазване на дървени повърхности, изложени на открито, подложени на високи натоварвания и агресивни атмосферни условия. Би трябвало да осигури достатъчна защита срещу влага и UV-лъчи. Та, се отказах от лака. В него има естествени дървестни масла и е на водна основа. Използвах цвят "eiche".

      Всички попълниха със свои пожелания, по една жълта бележка. Всички са сгънати и очакват реализация.

     Бих искала да допълня, че написах пожеланието на д-р Жекова. Тя го сподели с нас спонтанно, момента в който видя Борил - "Неонатолог ще стане!". Да видим кой кого. Ако детето стане лекар, пра-баба му ще си удари дупето в тавана от кеф :))))

Организация му е майката

   Тъй като малко не ми достига пространството у дома, реших да организирам нещата.

 

   Можете да направите изключителни приспособления и то само с подръчни материали, които имате у дома.

 

   Старите закачалки са много полезни и практични. Така произведението Ви може да бъде сложено или преместено, почти навсякъде.

 

   Органайзери можете да си направите за бижута, шалове, вратовръзки, дори за буркани с подравки, прежди и други неща, които ползвате често. Така всичко е подредено и винаги под ръка.

    В банята например нямаме много рафтчета (само едно). С толкова място разполагам да събера нещата на двама души. Живеем на квартира и не ми се искаше да пробиваме плочките. Току виж паднала някоя или се счупи, не ми се мисли... Затова тук влезе в употреба добрата стара "една кука", малко стара прежда (в кремаво) и една дървена закачалка. Използвах няколко копченца, за да може органайзера да се откача и пере в пералня. Закачалката е с две ръце лак. Размера на джобчетата и тяхната форма е изцяло зависима от Вашето въображение. Аз си направих и две ушенца, където да си закача четките за коса.

          Да Ви кажа, че ми е супер полезен. В него съм събрала: резервни сапунчета, ароматизатори за тоалетната, маски за лице и шишенцата с тривитаминол, които ползвам като маска за коса. Ако нямате вентилатор или някаква друга аспирация в банята, не оставяйте метални предмети като нокторезачки, ножици или пинсети. Ние си нямаме и влагата ми съсипа няколко неща. Но така, опит - грешка.

         Следващото нещо, което бе кужно да влезе в ред, бяха дамските ми чанти. За този органайзер използвах стари дънки, които не носех, вече. Отново няколко копчета, за да може да се сваля и пере. Използвах едната страна на дънките, т.е. единия крачол, като запазих джобовете. Самия крачол разрязах (свързан бе само отгоре с няколко копчета. След това с няколко напречни шева, се оформиха 4 отделения. В всяко едно събирам по 1-2 чанти в зависимост от размера им. В джобовете поместих, четката и спрея за велурени обувки, както и маслото от пчелен восък за обувките от естествена кожа. Получи се чудно. Сега чантите ми не са пръснати където има място и не се мачкат.

          Другото много практично нещо (за което нямам принос, освен че го купих) са няколко вакуумиращи торби. Идеално събират зимните ни дрехи. И понеже съм разсеяна, миналата година пропуснах да прибера пуловерите с нафталин или сапун. Идкам да Ви кажа, че нямахме абсолютно никакви поражения.

        Наложи се да помисля и за бижутата си, главно за обеците. Сигурно всеки от Вас, у дома, има от онези телени закачалки, от химичко чистене. Е, позаформих я, малко по-прилично. Това отново е чест за Вашето въображение. Наложих отгоре розова дантела и кантирах на една кука. Получава се невъобразимо красиво с дантела, тъй като и самите обечки ще се поставят според шарките на дантелата. Оригинално!

А тези последните две са ми подарък! За брошки (тук е използвана отново закачалка от химическото и органайзер за дребни бижута (детските закачалки, ако не са Ви нужни ще свършат добра работа. Остава Ви да добавите малко плат, сръчност и въображение! :)))

За росата и водата или Победоносец ли е Гецата?!

       С малко закъснение, да се просветлим относно темата за къпането в утринната роса. И да проверим статута на Победоносец Гецата. :) 

      За мое щастие, животът ме е сблъскал с много Гергьовци :) Честит имен ден Мамо, Дядо, Мило Братче и Мъжо, честит имен ден и на моя най-добър приятел ... (той ще се познае) :)

    Та, в ранни зори, преди да пропеят петлите (ако изобщо намерите такива в София) започнахме приготовленията. Вярно нямахме нито поляна под ръка, нито се къпахме в росата, но поне ходихме боси :)

         Та сега, сериозно за един от най-българските празници през годината.

      В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса", като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг свързан с росата обреден момент е събирането и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

       Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6ти Май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празник на овчаря.

        В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и цигани. Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Свети Георги, традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други еславянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

В българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:

Хубав ден Великден

още по-хубав Гергьовден.

       Свети Георги се родил в края на III в. в областта Кападокия (днешна Турция), а кончината му настъпила на 23 април 303 г. Светията е живял по времето на император Диоклециан. Останал от малък без баща, Георги се завърнал с майка си в Палестина, където постъпил в армията. Снажният, красив и смел момък бързо се издигнал до трибун в личната гвардия на императора. Държавникът забелязал качествата на младежа и го направил член на държавния съвет.

      Около 303 г. обаче Диоклециан започнал масово преследване на християните. Георги трябвало да прогонва и измъчва събратята си по вяра, но той се противопоставил на императора. С това започнали мъките на младия воин, но той отстоявал всичко, благодарение на божията вяра.Накрая Георги пожелал да го заведат в храма на Аполон, където всички езически статуи се разбили на парчета. Тогава съпругата на императора Александра повярвала в Христос, а Диоклециан.заповядал и двамата да бъдат посечени. Скоро след това хората започнали да почитат паметта на светеца заради чудесата, които той извършил след смъртта си като небесен закрилник и воин.

       На Гергьовден празнуват всички, които носят имената Георги, Гергана, Галина, Галин, Галя, Ганка, Ганчо, Гочо, Гинка, Габриела и производните им имена.

	... къща или задруга, дето не се заколи агне на този ден, считала се вън от вярата, вън от селото.
—Димитър Маринов, Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, стр. 605.

          На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

           Зеленината и обредите за плодородие

        След къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат свежи зелени клонки (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си. В Кюстендилско момите берат „лепич“ (репей) и го слагат по дрехите си, за да се лепят момците по тях; момите-помакини от Чепеларско „търсели любовното биле делидилен“ и се закичват с него да са търсени.

          Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.

         Вярва се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки. Вярва се още, че този ден е особено подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти и затова в нощта срещу празника магьосниците, правят своите магии за „превземане“ на чуждото плодородие – „мамят“ плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на живата стока. За да се предпазят от това, на някои места в България гледат да убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата ѝ. Смята се също, че този ден е един от най-подходящите дни в годината за т. нар. сваляне и издояване на месечината от магьосниците, които уж я превръщат в крава и я издояват, придобивайки власт над млякото.

        На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилеки други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.

            Обреди около животните и жертвеното агне

          Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

         На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец. По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък“ с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.

     Повсеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото се смята че това носи плодородие.

          Е, вярно - не заколихме агне. Но в чест на именниците се почерпихме. И Борил бе там и той празнува с нас :) А Гецата цял ден сновеше из кухнята, резултата бе пълна трапеза с лакомства, свински пържолки с мед и горчица, шопска салата и домашна ракийка в чаши за вино (поради липсата на други). След всичко това заключавам, че вече не е Победоносец, а по-скоро осморъката Шива. :)

        В някои от следващите статии ще Ви покажа рецептата за нашето домашно тирамису, което бе десерта за вечеринката ни! (моят принос за празника) ;)