С малко закъснение, да се просветлим относно темата за къпането в утринната роса. И да проверим статута на Победоносец Гецата. :)
За мое щастие, животът ме е
сблъскал с много Гергьовци :) Честит имен ден Мамо, Дядо, Мило Братче и Мъжо,
честит имен ден и на моя най-добър приятел ... (той ще се познае) :)
Та, в ранни зори, преди да пропеят
петлите (ако изобщо намерите такива в София) започнахме приготовленията. Вярно
нямахме нито поляна под ръка, нито се къпахме в росата, но поне ходихме боси :)
Та сега, сериозно за
един от най-българските празници през годината.
В нощта срещу празника, преди да
пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в
утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината
всичко е „повито с блага роса", като по-рано търкалянето в росата се е правело
на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея,
другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да
не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че
така ще станат плодовити. Друг свързан с росата обреден момент е събирането и
носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена
целебна сила.
Гергьовден в
България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6ти Май. Обявен е за официален празник в
Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия.
Чества се и като Празник на овчаря.
В
българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през
годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден,
Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред
мюсюлмани, помаци и цигани. Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6
май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва
лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния
календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички
области от стопанския и социален живот на хората. Свети Георги, традиционно
е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите
и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите),
покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по
своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този
празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други еславянски по произход, има и хипотези,
че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
В българската традиционна духовна
култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:
Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден.
Свети Георги се родил в
края на III в. в областта
Кападокия (днешна
Турция), а кончината му настъпила на 23 април 303 г. Светията е живял по
времето на император Диоклециан. Останал от малък без баща, Георги се завърнал с
майка си в Палестина, където постъпил в армията. Снажният, красив и смел момък
бързо се издигнал до трибун в личната гвардия на императора. Държавникът забелязал
качествата на младежа и го направил член на държавния съвет.
Около 303 г. обаче Диоклециан
започнал масово преследване на християните. Георги трябвало да прогонва и измъчва
събратята си по вяра, но той се противопоставил на императора. С това започнали
мъките на младия воин, но той отстоявал всичко, благодарение на божията вяра.Накрая Георги пожелал да го заведат
в храма на Аполон, където всички езически статуи се разбили на парчета. Тогава
съпругата на императора Александра повярвала в Христос, а Диоклециан.заповядал
и двамата да бъдат посечени. Скоро след това хората започнали да почитат
паметта на светеца заради чудесата, които той извършил след смъртта си като
небесен закрилник и воин.
На Гергьовден празнуват
всички, които носят имената Георги, Гергана, Галина, Галин, Галя, Ганка, Ганчо,
Гочо, Гинка, Габриела и производните им имена.
|
... къща или задруга, дето не се заколи агне на този
ден, считала се вън от вярата, вън от селото.
|
|
—Димитър Маринов, Народна вяра и
религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, стр. 605.
|
На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи
осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.
Зеленината и обредите за плодородие
След къпането в росата, на връщане към домовете си хората
берат свежи зелени клонки (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват
вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на
децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на
домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а
момите вият китки и венци и ги слагат в косите си. В Кюстендилско момите берат
„лепич“ (репей) и го слагат по дрехите си, за да се лепят момците по
тях; момите-помакини от Чепеларско „търсели любовното биле делидилен“ и се
закичват с него да са търсени.
Повсеместно е
разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо
разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и
диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из
цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на
които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и
жизнени през годината.
Вярва се още, че
както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден
билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки. Вярва се още, че
този ден е особено подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите
имоти и затова в нощта срещу празника магьосниците, правят своите магии за „превземане“ на
чуждото плодородие – „мамят“ плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на
живата стока. За да се предпазят от това, на някои места в България гледат да
убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата ѝ. Смята се също, че този ден е
един от най-подходящите дни в годината за т. нар. сваляне и издояване на месечината от магьосниците, които уж я
превръщат в крава и я издояват, придобивайки
власт над млякото.
На този ден стопаните
вземат първото червено яйце, боядисано на Велики
четвъртък, обикалят с
него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин
ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде
пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я
разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да
не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете,
се слага здравец, босилеки други зелени билки или се
забождат раззеленени клони в средата на имота.
Обреди около животните и жертвеното агне
Според народните представи св. Георги освен
покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова
голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за
цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
На Гергьовден рано
сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на
по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и
първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която
овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я
издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои
овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и
червен конец. По същия начин са украсени и
вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява
през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски
камък“ с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на
земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята.
Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко
разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб,
приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и
млечни продукти през годината.
Повсеместно разпространен из
цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На
този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи
агне, защото се смята че това носи плодородие.
Е, вярно - не заколихме агне. Но в чест на именниците се почерпихме. И Борил бе
там и той празнува с нас :) А Гецата цял ден сновеше из кухнята, резултата бе пълна трапеза с лакомства, свински пържолки с мед и горчица, шопска салата и домашна ракийка в чаши за вино (поради липсата на други). След всичко това заключавам, че вече не е Победоносец, а по-скоро осморъката Шива. :)
В някои
от следващите статии ще Ви покажа рецептата за нашето домашно тирамису, което
бе десерта за вечеринката ни! (моят принос за празника) ;)