Ковчежето със съкровищата на Бобо

    За раждането на Бобо си поръчахме едно съндъче. Точно както изглеждаха тези за съкровища по филмите. Разбира се, дървесината беше необработена, за да мога аз да се потрудя.

    Съндъка беше за съкровища - имаше специално предназначение. След прибирането ни от болницата и изтичането на 45 дневното ограничение, вече имаше много кандидати за гости. Всички искаха да видят бебо. 

    Така се и роди идеята за съкровищницата на Бубко. Всеки, който идваше на гости, трябваше да напише пожелание за него, в професионален или личен план. А може и относно реализация, в двете насоки. След години ще отворим ковчежето и ще видим кой е бил неговия орисник.

     Моята задача бе, да украся дървената кутийка на Бубко. Ето и няколко снимки.

    Първо я изрисувах, а след това смело с пирографа. Оцветяването и мотивите са по Ваше настроение и следват няколко ръце лак. Аз обикновено използвам яхтен.

       А за самото придaване на цвят използвах някакви нови масла за дърво на Алпина. Всъщност, незнам дали са нови, но аз сега ги открих. Много съм доволна. Кутията струва 10лв., но има много голяма покривност. Маслото е по специална немска рецепта, за предпазване на дървени повърхности, изложени на открито, подложени на високи натоварвания и агресивни атмосферни условия. Би трябвало да осигури достатъчна защита срещу влага и UV-лъчи. Та, се отказах от лака. В него има естествени дървестни масла и е на водна основа. Използвах цвят "eiche".

      Всички попълниха със свои пожелания, по една жълта бележка. Всички са сгънати и очакват реализация.

     Бих искала да допълня, че написах пожеланието на д-р Жекова. Тя го сподели с нас спонтанно, момента в който видя Борил - "Неонатолог ще стане!". Да видим кой кого. Ако детето стане лекар, пра-баба му ще си удари дупето в тавана от кеф :))))

Организация му е майката

   Тъй като малко не ми достига пространството у дома, реших да организирам нещата.

 

   Можете да направите изключителни приспособления и то само с подръчни материали, които имате у дома.

 

   Старите закачалки са много полезни и практични. Така произведението Ви може да бъде сложено или преместено, почти навсякъде.

 

   Органайзери можете да си направите за бижута, шалове, вратовръзки, дори за буркани с подравки, прежди и други неща, които ползвате често. Така всичко е подредено и винаги под ръка.

    В банята например нямаме много рафтчета (само едно). С толкова място разполагам да събера нещата на двама души. Живеем на квартира и не ми се искаше да пробиваме плочките. Току виж паднала някоя или се счупи, не ми се мисли... Затова тук влезе в употреба добрата стара "една кука", малко стара прежда (в кремаво) и една дървена закачалка. Използвах няколко копченца, за да може органайзера да се откача и пере в пералня. Закачалката е с две ръце лак. Размера на джобчетата и тяхната форма е изцяло зависима от Вашето въображение. Аз си направих и две ушенца, където да си закача четките за коса.

          Да Ви кажа, че ми е супер полезен. В него съм събрала: резервни сапунчета, ароматизатори за тоалетната, маски за лице и шишенцата с тривитаминол, които ползвам като маска за коса. Ако нямате вентилатор или някаква друга аспирация в банята, не оставяйте метални предмети като нокторезачки, ножици или пинсети. Ние си нямаме и влагата ми съсипа няколко неща. Но така, опит - грешка.

         Следващото нещо, което бе кужно да влезе в ред, бяха дамските ми чанти. За този органайзер използвах стари дънки, които не носех, вече. Отново няколко копчета, за да може да се сваля и пере. Използвах едната страна на дънките, т.е. единия крачол, като запазих джобовете. Самия крачол разрязах (свързан бе само отгоре с няколко копчета. След това с няколко напречни шева, се оформиха 4 отделения. В всяко едно събирам по 1-2 чанти в зависимост от размера им. В джобовете поместих, четката и спрея за велурени обувки, както и маслото от пчелен восък за обувките от естествена кожа. Получи се чудно. Сега чантите ми не са пръснати където има място и не се мачкат.

          Другото много практично нещо (за което нямам принос, освен че го купих) са няколко вакуумиращи торби. Идеално събират зимните ни дрехи. И понеже съм разсеяна, миналата година пропуснах да прибера пуловерите с нафталин или сапун. Идкам да Ви кажа, че нямахме абсолютно никакви поражения.

        Наложи се да помисля и за бижутата си, главно за обеците. Сигурно всеки от Вас, у дома, има от онези телени закачалки, от химичко чистене. Е, позаформих я, малко по-прилично. Това отново е чест за Вашето въображение. Наложих отгоре розова дантела и кантирах на една кука. Получава се невъобразимо красиво с дантела, тъй като и самите обечки ще се поставят според шарките на дантелата. Оригинално!

А тези последните две са ми подарък! За брошки (тук е използвана отново закачалка от химическото и органайзер за дребни бижута (детските закачалки, ако не са Ви нужни ще свършат добра работа. Остава Ви да добавите малко плат, сръчност и въображение! :)))

За росата и водата или Победоносец ли е Гецата?!

       С малко закъснение, да се просветлим относно темата за къпането в утринната роса. И да проверим статута на Победоносец Гецата. :) 

      За мое щастие, животът ме е сблъскал с много Гергьовци :) Честит имен ден Мамо, Дядо, Мило Братче и Мъжо, честит имен ден и на моя най-добър приятел ... (той ще се познае) :)

    Та, в ранни зори, преди да пропеят петлите (ако изобщо намерите такива в София) започнахме приготовленията. Вярно нямахме нито поляна под ръка, нито се къпахме в росата, но поне ходихме боси :)

         Та сега, сериозно за един от най-българските празници през годината.

      В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса", като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг свързан с росата обреден момент е събирането и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

       Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6ти Май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празник на овчаря.

        В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и цигани. Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Свети Георги, традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други еславянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

В българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:

Хубав ден Великден

още по-хубав Гергьовден.

       Свети Георги се родил в края на III в. в областта Кападокия (днешна Турция), а кончината му настъпила на 23 април 303 г. Светията е живял по времето на император Диоклециан. Останал от малък без баща, Георги се завърнал с майка си в Палестина, където постъпил в армията. Снажният, красив и смел момък бързо се издигнал до трибун в личната гвардия на императора. Държавникът забелязал качествата на младежа и го направил член на държавния съвет.

      Около 303 г. обаче Диоклециан започнал масово преследване на християните. Георги трябвало да прогонва и измъчва събратята си по вяра, но той се противопоставил на императора. С това започнали мъките на младия воин, но той отстоявал всичко, благодарение на божията вяра.Накрая Георги пожелал да го заведат в храма на Аполон, където всички езически статуи се разбили на парчета. Тогава съпругата на императора Александра повярвала в Христос, а Диоклециан.заповядал и двамата да бъдат посечени. Скоро след това хората започнали да почитат паметта на светеца заради чудесата, които той извършил след смъртта си като небесен закрилник и воин.

       На Гергьовден празнуват всички, които носят имената Георги, Гергана, Галина, Галин, Галя, Ганка, Ганчо, Гочо, Гинка, Габриела и производните им имена.

	... къща или задруга, дето не се заколи агне на този ден, считала се вън от вярата, вън от селото.
—Димитър Маринов, Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, стр. 605.

          На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

           Зеленината и обредите за плодородие

        След къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат свежи зелени клонки (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си. В Кюстендилско момите берат „лепич“ (репей) и го слагат по дрехите си, за да се лепят момците по тях; момите-помакини от Чепеларско „търсели любовното биле делидилен“ и се закичват с него да са търсени.

          Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.

         Вярва се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки. Вярва се още, че този ден е особено подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти и затова в нощта срещу празника магьосниците, правят своите магии за „превземане“ на чуждото плодородие – „мамят“ плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на живата стока. За да се предпазят от това, на някои места в България гледат да убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата ѝ. Смята се също, че този ден е един от най-подходящите дни в годината за т. нар. сваляне и издояване на месечината от магьосниците, които уж я превръщат в крава и я издояват, придобивайки власт над млякото.

        На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилеки други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.

            Обреди около животните и жертвеното агне

          Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

         На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец. По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък“ с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.

     Повсеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне, защото се смята че това носи плодородие.

          Е, вярно - не заколихме агне. Но в чест на именниците се почерпихме. И Борил бе там и той празнува с нас :) А Гецата цял ден сновеше из кухнята, резултата бе пълна трапеза с лакомства, свински пържолки с мед и горчица, шопска салата и домашна ракийка в чаши за вино (поради липсата на други). След всичко това заключавам, че вече не е Победоносец, а по-скоро осморъката Шива. :)

        В някои от следващите статии ще Ви покажа рецептата за нашето домашно тирамису, което бе десерта за вечеринката ни! (моят принос за празника) ;) 

Люлю попе, сей конопе, иде Маша, папа каша ...

      Здравейте, след като си разказах и майчиното мляко тук, вече бих искала да пристъпя и към малко творчество, идеи най-различни както за бебоци и родители, така и за дома. Последните две статии бяха като кратко лирично въведение, след голямата пауза. И тъй като именно тези прoмени ще са свързани с голяма част от писаниците ми, трябваше да Ви разкажа.

      А сега, за всички мами и татковци, които са останали без гръб от носене на ръце. И за всички мъници, които не обичат да заспиват самички, а да се гушкат или люлят: )

     Нашият най-нов и мъничък член на семейството е вече почти на шест месеца. Тъй като все още не може да заспива самичък, без полюшкване или подрусване - решихме да си направим люлка... Да, също като едно време. С дървените люлки от нашите баби и дядовци. Несъмнено всеки помни тези зашеметяващи мигове от своето детство.

     Люлката върши чудеса. Така и Борил е щастлив (може денонощно да се люлее), така и мама си е починала. Болката в гърба изчезна и вече имам настроение и енергия за игри с малкия палавник (това прозвуча като реклама на Космодиск).

    Можете да направите люлката с подръчни материали. Ние си купихме повечето неща, като сумата не надхвърли 35лв. А това са нищо пари, когато зърнете щастието в очичките им. За тях люлката е като приключение и едновременно с това сигурност, все едно сте го гушнали. Дюбелите за тавана излязоха само те 20 лв. Взехме за всеки случай  такива, издържащи около 500кг. тегло. Все пак може да се наложи (ако и мама реши да се полюлее) :)))

      Нужни са Ви 4бр. дюбели за тавана, от тези които са като кука, 4бр. халки и 4бр. S-образни куки. Парче плат или кожа. Може да използвате директно дървена плоскост или ПДЧ, каквото имате под ръка.

   Поради липсата на подходящи материали си купихме две точилки, разпробити в двата края, откъдето минава въжето. На тях опънахме платчето и в така оформената люлка легна плоскостта, за да е равно за гръбчето. Добавяте няколко одеяла, за да е мекичко и няколко от любимите играчки - за уют.

     Металните халки поставихме в горната част на висящите въжета, S-образни куки - най-отдолу (под плоскоста). Така люлката ще може да се вдига нависоко, когато не се използва.

   Пожелаваме Ви много прекрасни мигове заедно! Щастливи очички да Ви посрещат всяка сутрин.

П.П. Не оставяйте мъниците сами в люлка от подобен тип, нито да спят в тях, без наблюдение!

Раждането на нашия син

  Ако владееш се,когато всички треперят,

   а, наричат теб страхлив.
   Ако на твоето сърце едничко се довериш,
   но бъдеш предпазлив.
   Ако изчакваш, без да се отчайваш,
   наклеветен - не сееш клевети,
   или намразен-злоба не спотайваш,
   но ... ни премъдър, ни пресвят си ти.
   Ако мечтаеш без да си мечтател,
   ако си умен без да си умник.
   Ако посрещаш краха - зъл предател
   еднакво със триумфа - стар умник.
   Ако злодеи клетвата ти свята превърнат
   в клопка - и го понесеш
   или пък видиш сринати нещтата, градени
   с кръв - и почнеш нов градеж.
   Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото
   смело хвърлиш зар, изгубиш и започнеш пак
   и можеш да премълчиш за неуспеха стар.
   Ако заставиш мозък, нерви, длани изхабени -
   да ти служат пак,
   и крачиш, само с Волята останал,
   която им повтаря ,,Влезте в крак!"
   Ако в тълпата Лорда в теб опазиш
   в двореца-твоя прост човешки смях.
   Ако зачиташ всеки, но не лазиш,
   ако от враг и свой не те е страх.
   Ако запълниш хишната Минута с
   шейсет секунди спринт, поне веднъж.
   Светът е твой!Молбата ми е чута!
   И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!
                   

                                            Ръдиард Киплинг

из блогът на Галина Маркова (бабет)

    Дълго време мислех как да опиша най-важното събитие в нашето семейство. Тъй като всичко е малко странно, но въпреки това прекрасно. Дори още не съм свикнала, но чувството, което е трудно да се опише (трябва да се изживее) е необятно, неописуемо, неконтролируемо. Не случайно майките сме луди :))))

   Дълги години живеехме в Русе. Това е родния край на моята половинка Гецата. След няколко години се преместихме в София. Целта бе по-хубава работа.

    Така започна историята на първия софиянец в рода ни.

   Бременноста не бе лека. Всъщност, не се оплаквам, аз се чувствах чудесно. Но попаднах на лекари, които не установиха, че имам двурога матка. При този тип е напълно възможно да си бременна и да имаш менструация. И така, имаше кървене, но незнаеха причината. Приеха ни в болница, за задържанееее. Месеци наред под наблюдение, редица лекарства и т.н.

   Жената, на която дължим живота и здравето на нашето момче веднъж ми каза:"Човек вижда само това, което знае!" И е права!

   Та така, след редица перипетии (на този етап напълно си заслужаваше и последната капка пот и неудобство) дойде и 10.11.2013г. 5:40ч. сутринта. Събудих се от силни болки. Спомням си, че събудих Гецата, защото бебето бе решило да се появи на бял свят 23 дена по-рано. Едновременно ме болеше и ми беше смешно, защото той толкова се притесни. Започна да се суети из стаята и не можеше да си намери дрехите, сякаш бе само тялом там.

    Приготвихме се и газ към Окръжна болница. За 50 минути = 5 см. разкритие, никой не го очакваше от първескиня. Та, в 5:40 наш Борил бързаше да види света и както лекарите се шегуваха: "Живее му се".

    В 7:25 ч., честито имате син. На Гецата казали, че ме приемат за изследвания. Ха ха, искаше ми се да му видя физиономията :)))

     Всички, твърдяха, че е голям, но се оказа просто висок. Роди се 2800гр. Всичко мина като по мед и масло. Без забележки, истински съм благодарна на лекарите от Окръжна болница "Света Анна", както и на д-р Жекова, за професионализма. Престоят ни там продължи 4-5 дни, грижеха се за нас, гледахме се и свиквахме един с друг. Или по-скоро аз с него. Той ме позна веднага, дадоха ми го в ръцете и той мигновенно се усмихна.

    Следващите дни и месеци до сега (вече сме почти на 6 месеца), преминаха толкова бързо. Невярвах, че може човек да се привърже толкова много към някого. Не ти се спи, не дишаш, цялото ти внимание е съсредоточено към него. Това е великолепно изживяване, което повярвайте ми ще Ви държи влага цял живот, няма пускане. Може би, поне докато не стане на 18 години :)))

     Душица, мамина, сладка, ненагледна ми е той.

Mala svadba

    На моята любов

"На утринта топла, в крепките лъчи
с надежда чакам да зърна, твоите очи,
с онази безумна обич изпълнени,
която завладя целия ми свят,
с онази безумна страст задъхани -
изгаряща всеки дъх, в лудешки впряг.
Това ми стига - 
да знам, че аз съм причината.
Това ми стига -
Да знам, че си моята приказка.
Да кажа всичко неизречено,
и всичко неуместно да премълча,
и всяко начинание обречено
С нов подвиг да заменя.
Ще положа моето сърце,
вместо всяка кавга,
и в две тръпнещи ръце,
цялата си обич ще сбера-
тази приказка едничка, да опазя -
написана за двама.
Като книга, колкото света стара
Позната и непозната, повехтяла
Със закъсани корици,
Но със златни страници,
От които онази обич безумна,
Като кехлибарен мед се лее
Като любовна песен ехти,
Сякаш вълшебен глас пее.
Тя, два живота е изписала,
Безумната ни обич описала.
Сякаш те познавам от векове,
За които не съжалявам,
И с най-богатите цветове,
Още толкова ще нарисувам.
Аз те обичам и след хиляди години,
А ти обичаш ли ме, припомни ми!?"

                                                 Татяна Русева




     Един от най-щастливите мигове в живота й! 

    Бих искала от самото начало да уточня, че това не е поредната драматична сълзлива история, а разказ за един живот като приказка. 

     Запознаха се в Русе. Бе любов от пръв поглед. И от тогава са неразделни. Мислят за едни и същи неща по едно и също време, харесват мотори, баскетбол, рисуване и т.н., допълват изреченията си. Толкова много си приличат и едновременно с това, се допълват.

   Хората смятат, че това е късмет. Други не вярват в случайности.

     Прадядо ми имаше един такъв лаф "Докато не започнете да си пръцкате под едно одеяло, няма как да знаете че сте един за друг!"

      Та, така. Ха хааа :)

    Животът й беше като истинска приказка "...и заживели щастливи заедно". Имаше крила, защото бе открила любовта на живота си. Дъха му спираше, всеки път когато я зърнеше. Тя бе всичко, което е търсел и всичко, от което е имал нужда. А той бе нейния живот - целия й свят.  Всеки ден едната половинка приготвяше нещо за хапване и вземаше другата своя половинка, в обедната й почивка. Заедно обядваха в двора на Дълбоката църква. И не защото вярваха, а защото там намериха невъобразимо спокойствие от останалата част на града; сянка в летни жеги под столетните дървета. Сред отрупания с цветя двор, всеки миг беше вечност. 

    Можеха да си говорят с часове без да им омръзне темата или да помълчат също толкова, без това да ги смути. Казват, че сърцето ти принадлежи на този, с когото дори ти е приятно да си помълчите, този с когото се разбирате без думи, този с когото не е нужно да говориш, за да кажеш много неща...

    След няколко години се преместиха да живеят в столицата. Не им харесваше особено, но трябваше да се търси по-добра работа. Бяха свикнали с тишината и спокойствието на малкия град, с безумната зеленина в парка и реката...

    Заживяха заедно, осиновиха си куче от с. Каменар, а после му взеха другарче, за да не е самичко. За Веселата къща, чували ли сте?! Истински дом (за който мечтаеха и двамата), две кучета, творчески хаос и една любов. Какво повече му трябва на човек!

    Животът бе хубав, а най-хубавото предствоеше. Събитието сякаш само избра своята дата - 05.05.2013г. - Великден. Даааммм, беше Велик онзи пролетен ден. И аз бях там :)

   Двете половинки се венчаха в Шумен, в Паметник 1300 години България. Всичко бе отрупано с цветя. На халките от бяло злато ще пише: "Две стават едно".

    Успяха неусетно да заразят всички хора около себе си по време на сватбените приготовления - цветарката, фирмата за украса и балони, ресторанта. Цареше истински творчески процес, защото голяма част от нещата решиха сами да измайсторят - част от украсата, бутониерите, поканите.

    И такаааммм, сватбата премина с много весели игри, танци, неудобни въпроси (от страна на водещия), мазане с торта и хвърляне на букееет. Беше сладка (може би заради тортата), беше вълшебна (може би заради обичта на двама души). Великолепен миг наслада, който им се искаше да продължи вечно. 

     И сега и сега, те все още са заедно и се обичат, както в началото. На всяка годишнина си пожелават да са още 120 години заедно. 

      

на мама и тате

от Бубко