Раждането на нашия син

  Ако владееш се,когато всички треперят,

   а, наричат теб страхлив.
   Ако на твоето сърце едничко се довериш,
   но бъдеш предпазлив.
   Ако изчакваш, без да се отчайваш,
   наклеветен - не сееш клевети,
   или намразен-злоба не спотайваш,
   но ... ни премъдър, ни пресвят си ти.
   Ако мечтаеш без да си мечтател,
   ако си умен без да си умник.
   Ако посрещаш краха - зъл предател
   еднакво със триумфа - стар умник.
   Ако злодеи клетвата ти свята превърнат
   в клопка - и го понесеш
   или пък видиш сринати нещтата, градени
   с кръв - и почнеш нов градеж.
   Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото
   смело хвърлиш зар, изгубиш и започнеш пак
   и можеш да премълчиш за неуспеха стар.
   Ако заставиш мозък, нерви, длани изхабени -
   да ти служат пак,
   и крачиш, само с Волята останал,
   която им повтаря ,,Влезте в крак!"
   Ако в тълпата Лорда в теб опазиш
   в двореца-твоя прост човешки смях.
   Ако зачиташ всеки, но не лазиш,
   ако от враг и свой не те е страх.
   Ако запълниш хишната Минута с
   шейсет секунди спринт, поне веднъж.
   Светът е твой!Молбата ми е чута!
   И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!
                   

                                            Ръдиард Киплинг

из блогът на Галина Маркова (бабет)

    Дълго време мислех как да опиша най-важното събитие в нашето семейство. Тъй като всичко е малко странно, но въпреки това прекрасно. Дори още не съм свикнала, но чувството, което е трудно да се опише (трябва да се изживее) е необятно, неописуемо, неконтролируемо. Не случайно майките сме луди :))))

   Дълги години живеехме в Русе. Това е родния край на моята половинка Гецата. След няколко години се преместихме в София. Целта бе по-хубава работа.

    Така започна историята на първия софиянец в рода ни.

   Бременноста не бе лека. Всъщност, не се оплаквам, аз се чувствах чудесно. Но попаднах на лекари, които не установиха, че имам двурога матка. При този тип е напълно възможно да си бременна и да имаш менструация. И така, имаше кървене, но незнаеха причината. Приеха ни в болница, за задържанееее. Месеци наред под наблюдение, редица лекарства и т.н.

   Жената, на която дължим живота и здравето на нашето момче веднъж ми каза:"Човек вижда само това, което знае!" И е права!

   Та така, след редица перипетии (на този етап напълно си заслужаваше и последната капка пот и неудобство) дойде и 10.11.2013г. 5:40ч. сутринта. Събудих се от силни болки. Спомням си, че събудих Гецата, защото бебето бе решило да се появи на бял свят 23 дена по-рано. Едновременно ме болеше и ми беше смешно, защото той толкова се притесни. Започна да се суети из стаята и не можеше да си намери дрехите, сякаш бе само тялом там.

    Приготвихме се и газ към Окръжна болница. За 50 минути = 5 см. разкритие, никой не го очакваше от първескиня. Та, в 5:40 наш Борил бързаше да види света и както лекарите се шегуваха: "Живее му се".

    В 7:25 ч., честито имате син. На Гецата казали, че ме приемат за изследвания. Ха ха, искаше ми се да му видя физиономията :)))

     Всички, твърдяха, че е голям, но се оказа просто висок. Роди се 2800гр. Всичко мина като по мед и масло. Без забележки, истински съм благодарна на лекарите от Окръжна болница "Света Анна", както и на д-р Жекова, за професионализма. Престоят ни там продължи 4-5 дни, грижеха се за нас, гледахме се и свиквахме един с друг. Или по-скоро аз с него. Той ме позна веднага, дадоха ми го в ръцете и той мигновенно се усмихна.

    Следващите дни и месеци до сега (вече сме почти на 6 месеца), преминаха толкова бързо. Невярвах, че може човек да се привърже толкова много към някого. Не ти се спи, не дишаш, цялото ти внимание е съсредоточено към него. Това е великолепно изживяване, което повярвайте ми ще Ви държи влага цял живот, няма пускане. Може би, поне докато не стане на 18 години :)))

     Душица, мамина, сладка, ненагледна ми е той.