Mala svadba

    На моята любов

"На утринта топла, в крепките лъчи
с надежда чакам да зърна, твоите очи,
с онази безумна обич изпълнени,
която завладя целия ми свят,
с онази безумна страст задъхани -
изгаряща всеки дъх, в лудешки впряг.
Това ми стига - 
да знам, че аз съм причината.
Това ми стига -
Да знам, че си моята приказка.
Да кажа всичко неизречено,
и всичко неуместно да премълча,
и всяко начинание обречено
С нов подвиг да заменя.
Ще положа моето сърце,
вместо всяка кавга,
и в две тръпнещи ръце,
цялата си обич ще сбера-
тази приказка едничка, да опазя -
написана за двама.
Като книга, колкото света стара
Позната и непозната, повехтяла
Със закъсани корици,
Но със златни страници,
От които онази обич безумна,
Като кехлибарен мед се лее
Като любовна песен ехти,
Сякаш вълшебен глас пее.
Тя, два живота е изписала,
Безумната ни обич описала.
Сякаш те познавам от векове,
За които не съжалявам,
И с най-богатите цветове,
Още толкова ще нарисувам.
Аз те обичам и след хиляди години,
А ти обичаш ли ме, припомни ми!?"

                                                 Татяна Русева




     Един от най-щастливите мигове в живота й! 

    Бих искала от самото начало да уточня, че това не е поредната драматична сълзлива история, а разказ за един живот като приказка. 

     Запознаха се в Русе. Бе любов от пръв поглед. И от тогава са неразделни. Мислят за едни и същи неща по едно и също време, харесват мотори, баскетбол, рисуване и т.н., допълват изреченията си. Толкова много си приличат и едновременно с това, се допълват.

   Хората смятат, че това е късмет. Други не вярват в случайности.

     Прадядо ми имаше един такъв лаф "Докато не започнете да си пръцкате под едно одеяло, няма как да знаете че сте един за друг!"

      Та, така. Ха хааа :)

    Животът й беше като истинска приказка "...и заживели щастливи заедно". Имаше крила, защото бе открила любовта на живота си. Дъха му спираше, всеки път когато я зърнеше. Тя бе всичко, което е търсел и всичко, от което е имал нужда. А той бе нейния живот - целия й свят.  Всеки ден едната половинка приготвяше нещо за хапване и вземаше другата своя половинка, в обедната й почивка. Заедно обядваха в двора на Дълбоката църква. И не защото вярваха, а защото там намериха невъобразимо спокойствие от останалата част на града; сянка в летни жеги под столетните дървета. Сред отрупания с цветя двор, всеки миг беше вечност. 

    Можеха да си говорят с часове без да им омръзне темата или да помълчат също толкова, без това да ги смути. Казват, че сърцето ти принадлежи на този, с когото дори ти е приятно да си помълчите, този с когото се разбирате без думи, този с когото не е нужно да говориш, за да кажеш много неща...

    След няколко години се преместиха да живеят в столицата. Не им харесваше особено, но трябваше да се търси по-добра работа. Бяха свикнали с тишината и спокойствието на малкия град, с безумната зеленина в парка и реката...

    Заживяха заедно, осиновиха си куче от с. Каменар, а после му взеха другарче, за да не е самичко. За Веселата къща, чували ли сте?! Истински дом (за който мечтаеха и двамата), две кучета, творчески хаос и една любов. Какво повече му трябва на човек!

    Животът бе хубав, а най-хубавото предствоеше. Събитието сякаш само избра своята дата - 05.05.2013г. - Великден. Даааммм, беше Велик онзи пролетен ден. И аз бях там :)

   Двете половинки се венчаха в Шумен, в Паметник 1300 години България. Всичко бе отрупано с цветя. На халките от бяло злато ще пише: "Две стават едно".

    Успяха неусетно да заразят всички хора около себе си по време на сватбените приготовления - цветарката, фирмата за украса и балони, ресторанта. Цареше истински творчески процес, защото голяма част от нещата решиха сами да измайсторят - част от украсата, бутониерите, поканите.

    И такаааммм, сватбата премина с много весели игри, танци, неудобни въпроси (от страна на водещия), мазане с торта и хвърляне на букееет. Беше сладка (може би заради тортата), беше вълшебна (може би заради обичта на двама души). Великолепен миг наслада, който им се искаше да продължи вечно. 

     И сега и сега, те все още са заедно и се обичат, както в началото. На всяка годишнина си пожелават да са още 120 години заедно. 

      

на мама и тате

от Бубко